Митове за клякането с щанга

Публикувано от Лидия Костова 23/01/2013 0 Коментари Упражнения,
Клякането с щанга е много сериозно и натоварващо  упражнение, изразходващо  голям енергиен ресурс от организма и  нервната система, както и изискващо висока концентрация при изпълнение. Освен това, клякането е може би най – копмлексното упражнение -  никое друго упражнение не ангажира толкова много мускулни групи, колкото него. Клякането оказва изключителен ефект и върху хормоналния баланс, като повишава  отделянето  на анаболни хормони в рамките на 24 часа след тренировката.

клек с щанга

Най – общо казано, клякането подлага организма на огромен стрес, което води до нужда от свръхвъзстановяване и растеж (хипертрофия) на цялото тяло, а не само на отделни  мускулни групи. Въпреки всички тези очевидни ползи, много бодибилдъри смятат че клякането е опасно, защото натоварва прекалено много гръбначния стълб. Фактите  обаче сочат друго – клекът не само че не е опасен, когато се изпълнява правилно, но и води до заздравяване на костната и мускулна структура, участваща  при изпълнение на движението. В тази статия ще Ви представим и някои други митове за клякането, които са широко разпространени в света на бодибилдинга.

Клякането с щанга уврежда гърба

Да, клякането с щанга може да увреди гърба, но само ако се изпълнява неправилно. Всъщност, много малко от бодибилдърите изпълняват това упражнение правилно. Особено когато се увеличат тежестите, това грешно изпълняване още повече личи, и именно тогава възникват контузиите. Правилното изпълнение на клека, трябва да бъде  съобразено с анатомичната структура на всеки един бодибилдър. Контузиите на гърба се получават, ако е налице преразтягане на гръбначния стълб, а също така и слабост на мускулите около него.

Преразтягането на гръбначния стълб, се получава най – вече  при високи хора, които не клякат правилно. Препоръчително е, бодибилдърите с висок ръст да изпълняват клякането  с по-широк разкрач, като гърбът  им трябва да е максимално изправен. Също важно условие е, при клякането да се спускат между колената, а не над тях. Това ще им позволи при дълбоко клякане  да не се навеждат много напред, и да контузват гръбнака. Щангата трябва  да се поставя в долна позиция върху задните рамена, защото  така се създава по-добро механично преумущество, и позволява вдигането на  по-големи тежести.

Клякането под паралел е рисковано за колената

През 60-те години се провежда един експеримент, чиято цел е била да докаже това твърдение. Резултатите го потвърждават, но никой не взема предвид, че това изследване е проведено изключително непрофесионално и пристрастно. Така се ражда един мит, който с течение на времето се превръща в догма. В наши дни се провеждат изследвания, които доказват точно обратното. Всъщност резултатите показват, че  колкото по-дълбок е клекът, толкова повече натоварването се ръзпределя в бедрения и седалищния мускул, а не в колената.

Често срещана е  ситуацията, някой да изпълнява частични клекове, защото „го болят колената”. Истината е, че болката в колената  възниква точно заради  тези тежки частични повторения. Причината за това е, че при тях  натоварването  е съсредоточено в „капката” на предния бедрен мускул и в колянната става. Без да знаят това, тези хора продължават да клякат частично, и да избягват пълните клекове. Друг голям плюс на клякането под паралел е, че натоварва седалищните мускули и спомага за изграждането на стегнат задник и атлетична  долна част на тялото. Това е много добре за дамите, които обикновено наблягат точно на тази мускулна група. Смешно е твърдението на някои бодибилдъри, че клякането уголемява задника. Не се излагайте, хора! Това е въпрос на гени и структура, на хранителни навици и  нива на подкожни мазнини и вода.

 Колената не трябва да преминават пръстите на краката

Това твърдение всъщност не е подплатено с никакви доказателтва. Просто няма нищо, което да сочи, че  преминавено на коленете пред пръстите на краката при клякането,  води да травмиране. Механиката на изпълненито се определя от редица  фактори, като например вида клек /преден, заден/, височината на бодибилдъра, дължината на бедрения мускул, гъвкавостта в ставите и други. По – голямата част от професионалните щангисти, правят  преден клек, при което  техните колена преминават значително границата на пръстите на краката.

Същите щангисти, не споменават никакви проблеми, произтичащи от това.  Научните  доказателства сочат, че при избягване на преминаването  на коленете прекалено напред, натоварването върху тях  намаля само с около 22%. Едновременно с това обаче, натоварването  на  горната част на бедрата към ханша се увеличава с над 1000% (това са 10 пъти) !Всичко това доказва, че най – добрият вариант е, клякането да се изпълнява  както е анатомично най-удобно за конкретния бодибилдър, без да се имат предвид подобни безпочвени твърдения.

 

 

Напишете вашия коментар